Някои знаеха, други не, но ако трети са се чудили къде се губя, то това е отговора на този въпрос. Съчетах полезното с приятното за две седмици в Хелзинки. Когато ми предложиха да замина не ми трябваше много време да мисля. Темите на курса щяха да са интересни, а и щях да имам възможността да посетя една интересна екзотична страна известна с хубава водка и жени, а на някои хора като мен и с Линус Торвалдс. Та ето малко предистория на историята. От Сиско академията бяха избрани 11 човека, които да отидат на интензивен курс по Мрежова Сигурност по програма “Socrates Erasmus”, като домакин бе University of apllied Science - Evtek. И така на 3-ти юни рано сутринта излетяхме от летище София по посока Хелзинки с прехвърляне в Мюнхен. Това бе и първият ми полет. Противно на очакванията, стюардесите на Lufthansa съвсем не изглеждат като манекенки (може и да са били, но преди 30-на години). Ето как изглеждат Алпите от въздуха:
Та пристигнахме благополучно в Мюнхен (полетът ми хареса), където се наложи малко тичане, понеже имахме съвсем малко време за да се качим на полета до Хелзинки. До Мюнхен си бяхме трима на седалка и обсъдихме какво ли не, но до Финландия бях с някакъв спящ германец и умрях от скука. Наложи се да поспя и аз. Полетът до там трае около 2 часа и 20 минути (сумарно София - Мюнхен - Хелзинки е 4 часа) . Все пак спането ми се отрази добре. Кацнахме и с минимални усилия успяхме да намерим компанията, която трябваше да ни превози от летището до хотела. Оказа се, че Хелзинки всъщност е малък град. Самият той е от около 500 000 жители, а заедно с няколко други града на малки разстояния от него образуват метрополис, с около един милион жители. Та ние бяхме в един от тези другите. Беше на около 10 минути път с метрото до центъра на Хелзинки. Самият град се нарича Espoo, а един от другите беше Vantaa. Та във въпросното Espoo отседнахме в хотел наречен Privatel. По-скоро беше нещо подобно на hostel, но бе приятно. След настаняването и малка почивка тръгнахме на разходка наоколо с основна цел да намерим магазин, за да си купим някаква храна, и да се опитаме да намерим пътя до Evtek. Кварталът, в който бе хотела се оказа много тих. Като цяло в неделя рядко може да видиш хора по улиците. Бяхме доста шашнати от този факт, но в последствие намерихме обяснение, просто всички са по парковете - кой кара колело, кой тича, кой пие бира.
Организаторите се бяха постарали почти всеки следобяд да имаме организирано културно мероприятие, оглед из града, музеи и т.н. Но още първия ден видяхме основните неща, та след това се разхождахме и без да е нужно някой да ни организира. През първия ден имахме sightseeing с автобус из града, а следващите посетихме национално-историческият им музей, Eureka и вторият им по старост град Porvoo. През уикенда пък имахме разходка с корабче из архипелага, като посетихме Suomenlinna. Това е и мястото, което ми хареса най-много. Хелзинки е спокоен и красив град, хората са приветливи, но все пак скандинавци. Колкото и да се опитват да бъдат гостоприемни, не им се отдава, колкото би им се искало. Но съм доволен, организацията им определено бе на ниво.
Относно учебната част. Сутрин от 9 до 11 имахме лекции (всяка от страните участници, изнасяше лекция), а следобяд от 13.30 teamwork. Бяхме разделени на екипи, по двама човека от държава, което бе доста добра идея. Доста е интересно хора от 6 различни националности да работят заедно по поставен проблем, в рамките на няколко часа. А след това да опишат или да презентират взетите решения и съответните изпълнения. Освен свършената работа, се опознахме и културно, ние представихме шопската и ракията, а холандците бяха доста впечатлени. Като цяло те бяха и най-свежата група там, доста ми допаднаха като хора и отношение, освен че са и купонджии. След това нареждам германците. Най-зле бяха румънците, т.е. бяха прекалено добре и това издразни всички други. Явно имаха за цел да блеснат и бяха събрали университетски преподаватели и CCNP инструктoри за да изпъкнат, но надменността им изигра лоша шега. Хубавото бе, че се разбирахме добре и се разделяхме по това кой какво знае и може да свърши. Когато имаше нещо за програмиране, се правеше от гърци, германци и т.н., а когато имаше нещо за администриране, от нас с германските братя, финландците (които всъщност бяха от африканските страни) плюс някой холандец.
Не ми хареса особено много храната им, и езика им. Няма толкова труден език, честно 
Другото бе смея да кажа перфектно. Изключително съм доволен от цялото преживяване. За съжаление нямах възможността да описвам всеки ден там, а откакто се върнах минаха и две седмици, така че някои неща поизбледняха. Един приятел обаче го е направил, така че ако някой иска да види нещата и през друг поглед, то може да го направи ето тук . А малка част от моите снимки, може да бъде намерена ето тук.
Последни коментари