В петък се случи нещо, което не бях обмислил. Първоначално създадох блог-а с идеята да нахвърлям мисли именно при такива промени. Но това, и всичко което изпитах този уикенд ще запазя за себе си. Просто колкото и да е трудно, ще се опитам да осъществя заръката на Джони Уолкър - Keep Walking…
След добре прекараната събота, дойде и неделята. Без обмисляне и предварителни приготовления решихме да се качим на Витоша. С 67 до Симеоново и оттам пеша. Е не ситгнахме много нагоре, всъщност спряхме до Симеоновските езера. Учудих се как някои хора бяха се качили с колите си. Явно така разбират те излета в планината. След като не успяхме да си намерим свободно място на някоя поляна, се установихме на една свободна пейка. Когато си с готин човек всъщност изкарваш страхотно независимо къде. Мила …, благодаря ти за този ден!
След доста дългия работен ден в петък, в събота се отдадох на почивка. Или по-точно на разходка из града. Времето бе много приятно, е може би една идея по-топло отколкото ми харесва, но няма идеални неща. Първо бяхме тръгнали към Cineplex с мисълта да гледаме “The da Vinci Code”, но накрая се отказахме и решихме да се разходим. Докато минавахме покрай НДК се чудех на акъла на хората, които се редяха на опашка под жаркото слънце, заради едно шоколадче Милка. Разбира се, аз предпочетох халба студена бира в “Бохеми”.
Вечерта завършо подобаващо. Излязохме с бивши колеги, нещо като сбогуване за мен с хората, които бях заедно почти година. Само дето докато ги дочакам останах без крака, но…както и да е. Изпихме по нещо, а после в зависимост от музикалните предпочитания се пръснахме из дискотеките в Студентски град.
Последни коментари