My Place

Преди седмица доста емоционално написах някои неща относно глупостите случващи се в университета. Е нещата вече са към своя край. Всичко дойде от това, че в СОС измислиха някаква глупост за класирания на база успех и брой изпити, при положение, че МЕИ е университета с най-много общежития.

Всъщност нещата започват от малко по-далеч. Прекалено големият прием на първокурсници тази и миналата година. Някои хора не мислят за това какво се получава после, а само гледат да вземат парите за тези студенти. Доста от тях изкарват по един или два семестъра и се връщат там откъдето са дошли. Едни от тях идват с мисълта да излязат от малките градчета и да се позабавляват, други бързо се разочароват от ситуацията в университета, трети се амбицират. Но май тези последните са най-малко.

Та във връзка с това, че специалността, която следвам не ме интересува особено, доста отдавна изградих своя план за действие. Самообучение и работа за добиване на опит. Лошото е, че когато почнеш работа, нямаш много време за другото. Всъщност време имам достатъчно, но нямам желание да чета глупости, за неща които са се практикували през 60-тте и са морално остарели, вместо да си чета за това, което ме интересува. Така по стечение на обстоятелствата след приключването на поправителната сесия останах с два изпита (ще си ги взема ). Още от лятото се разбра за идеята на СОС, за класирания (по принцип няма нищо лошо в това). Идея дошла по предложение на Студентски Съвет към ТУ - София. Организация с неоправдано виско бюджет (100 000 лв. за последната година). Пари, които се използват за разни смешни купони с водка на корем, и разни екскурзийки нагоре-надолу. А и явно за малоумни идеи. Малко преди края на семестъра миналата година в общежитието имаше и среща с хора от КСБВУ. Председателият им се държа толкова арогантно, и на въпроси отговаряше или с личностни нападки, или с глупави примери, но то това си е до манталитет. Та още тогава стана ясно какво са замислили, но не беше ясно как ще го изпълнят. Това си остана неясно почти до последния момент, въпреки че задвижиха някаква процедура в началото. Наложи се да попълваме заявления с това , кой колко изпита има да взема.

И така с наближаването на старта на новата учебна година, започнах да се интересувам на каква база ще става класирането. Но странно защо никой не знаеше. Отделно веднъж реших да си проверя оценките в УИСС. Оказа се, че две от оценките ми за първи семестър миналата година липсват. Просто за някои преподаватели е трудно, да слязат два етажа надолу и да предадат протоколите в канцеларията. Тъй като не бе ясно как ще става класирането се позапритесних. Ако го правят автоматично компютъра ще изкара повече изпити отколкото имам реално. Ходих да се разправям в канцеларията, но успех никакъв. И така до миналата седмица, когато се оказа, че трябва да попълвам още някаква декларация, с това колко изпита имам, на база на която щяло да се прави класирането. Класиране, което чакахме цяла седмица, и в което накрая пишеше, че всички молби са удовлетворени. И така вместо човек да може, да запише и да се настани в един ден, вече ще се налага да ходя да се разправям за трети път. А затова, как за да си платиш семестъра трябва да чакаш на километрична опашка два часа, защото се плаща на четири каси, от които работят две ще напиша друг път. Толкова ли е трудно да се даде възможност за плащане по банков път или ePay, и то в Технически Университет. А ректора си разправя как с влизането в ЕС ще заприличаме на европейски университет. Искам да го видя…, явно само с хубава фасада и шадраванчета няма да успеем.