My Place

Постоянно слушаме за “Правилата” от женска гледна точка.
Сега, ето и някои мъжки правила:

• Женските гърди са за гледане и за това ги гледаме. Не се опитвайте да промените това – няма да стане!

• Научете номера с тоалетната седалка. Големи момичета сте. Ако е вдигната –я свалете. На нас ни е нужно да е вдигната, на вас смъкната. Да сте чули някога да се оплакваме че не я намираме вдигната?

• Събота = Спорт. Това е като пълноунието или приливите и отливите. Оставете го така.

• Пазаруването не е спорт. И не, ние никога няма да го приемаме като спорт.

• Плаченето е изнудване.

• Ако искате да разберете нещо питайте. Нека сме наясно по този въпрос: малките намечета не действат! По-сериозните също! Най-откровенните намеци също не действат! Давайте по същество!

• “Да” и “Не” са напълно приемливи отговори за почти всеки въпрос.

• Идвайте при нас с проблем САМО ако искате да го разрешим. Това е което можем да направим. Имате си приятелки които да ви изслушват.

• Главоболие продължило 17 месеца си е сериозен проблем – идете на доктор!

• Всяко нещо което сме казали преди 6 месеца не се брои при спор с вас. Всъщност всякакви коментари с давност 7 дни не се броят.

• Ако си мислите че сте дебели – най вероятно е така. И спрете вече да ни питате.

• Ако нещо което сме казали може да се интерпретира по два начина и единият ви кара да се чувствате тъжни или ядосани – то имали сме другото предвид.

• Можете или да ни накарате да свършим нещо, или да ни кажете как искате да бъде свършено. Но не и двете едновременно! Ако вие най-добре знаете как то трябва да бъде свършено – просто го свършете сами!

• Когато е възможно, моля казвайте каквото имате да казвате по време на рекламите.

• Христофор Колумб не се е нуждаел от напътствия. Ние също!

• Всички мъже виждаме само 16 цвята – те са цветовете които са по “default” на Windows например. Прасковата например е ПЛОД. Люлякът е цвете. И идея си нямаме какво е тюркоазено.

• Когато попитаме какво има и вие отговорите “нищо”, ние се държим все едно няма нищо. Знаем че лъжете, но просто не си струва главоблъсканицата докато разберем какво не е наред.

• Ако задавате въпроси на които не искате да чуете отговор, очаквайте отговори които не искате да чуете.

• Когато се налага да ходим някъде заедно, абсолютно всичко което облечете е добре. Наистина!

• Не питайте за какво си мислим, освен ако не сте готови да говорте на теми като Секс, Спорт или Коли.

• Имате достатъчно дрехи!

• Имате прекалено много обувки!

Благодарим че прочетохте това. Да, знаем че ще трябва да спим на дивана тази вечер, но знаете ли - това не ни пречи – че то си е един вид къмпинг.

Източник: slackpack.net

Моят фаворит е правилото за цветовете

Не мога да разбера какво става от няколко седмици. Вече 4 години съм в София, но такова нещо за пръв път виждам. Каква е тази непрогледна мъгла? Само като погледне човек навън и настроението му се скапва. Ни ти се излиза (то ако излезеш има опасност да се изгубиш), ни ти се прави нещо друго. Само за гледане филми и спане май става това време

След като миналата година по ред причини прекарах празника сам вкъщи (бях на работа, бях болен и всички бяха заминали някъде), тази година бях решил да не допускам това. Още на 28 октовмври си пуснах молба за отпуск и малко след това се прикрепих към групата на съквартиранта ми с оферта за връх Мальовица. Някои от колегите в университета също решиха да дойдат с мен и така се събрахме скромна компания от 20 човека. Е, на 8-ми в късната утрин (т.е. 11 часа) потеглихме нагоре с три автобуса, които тръгнаха от националния стадион “Васил Левски”. Оказа се, че по някаква случайност имам познати и от другите групи, които бяха избрали тази дестинация и то няколко така че се очертаваше купонът да бъде на ниво. Имах нужда от малко разпускане след насъбраното напрежение и умора от работата и най-вече университета.

На Мальовица пристигнахме около 1 часа на обяд (не си спомням точно), но пътуването бе сравнително бързо. Дори бях учуден от самия път, който беше доста полегат и почти само нагоре. Все пак съм свикнал когато изкачвам планини шосето да е завой след завой (който е пътувал през Рожен знае какво говоря). Хотела е сравнително добър (става дума за хотел “Мальовица”). Правен му е ремонт и в общи линии си личи, въпреки че външността му си е в познатия комунистически курортен стил. По принцип не искам да запомня празника с лоши моменти и затова съвсем бегло ще спомена за няколко дребни дразнеши факта, така че ако някой, който случайно попадне тук и е решил да ходи до там да има едно наум. Като отидохме и се настанихме установихме, че в стаите няма парно. На рецепцията любезно ни обясниха, че парното се включвало в 5 следобяд понеже хората дотогава били на ски. Ха, виж ти, ами ако случайно не карам ски какво правим. Както и да е, парното бе пуснато и скоро повечето се радваха на топлината в стаите. Но не и в нашата понеже крайните стаи се нуждаеха от обезвъздушаване. Споменатият на сайта им компютърен кът (не че съм искал компютър или нещо подобно, но решихме да изпразним картите от фотоапаратите), се състои от един единствен компютър. Другият дразнеш факт като пренебрегнем малката салатка на празничната вечеря (все пак ракията трябва да се пие с нещо ), бе т.нар. закуска - две филийки хляб, с едно тънко резенче шунка и малко масълце. А да и чай при поискване, защото ако решиш да си поръчаш кафе наместо чай решават, че не е нужно да носят втория :). Разбира се, не става ясно кой е по-виновен за това. Туристическата фирма организатор или хотела. Но докато ни оправяха парното явно някой от управителите сам се бе заел, та се изпусна човека следното. Попита къде сме студенти, да не би да учим право, че миналата година искали да подават съдебен иск срещу него. Та изглежда по-верояно е второто. Но дотук със слабата огранизация.

Красотата горе компенсира всичко това и то лесно се преглъща. Пътят към връх Мальовица минава през национален парк “Рила”. Местността е доста живописна. Самият път до хижата горе (до самия връх не остана време да се качим) не е кой знае колко стръмен и се изкачва лесно, горе-долу за час. Според табелите до върха има още 3 часа преход, вероятно малко по-труден, но както вече казах ние стигнахме само до хижата. Къде заради махмурлук и недоспиване, къде заради други фактори (стари и нови спортни травми). Щеше ми се да отида и до някое езеро, но се оказа че няма такова в особена близост.

Вечерите…За пръв път от много време успяхме да се съберем на маса с повечето ми приятели. Откакто всеки работи това става все по-рядко, но горе успяхме да го направим. Бяхме си направили и тениски, с които обрахме овациите на тълпата :). В общи линии и двата дни изкарах много добре. Пихме доста, без да се напиваме, настроението бе на 100%, запознах се с нови хора и направихме доста снимки за спомен.