My Place

Снощи докато гледах филма и ми минахава какви ли не мисли за коментари се чудех дали на сутринта ще съм забравил някой от тях.

Напоследък из различните сайтове за споделяне на видеофайлове се завъртя едно клипче със заглавие “Защо хората мислят американците за тъпи?”. Гледах го и се смях много. Да, наистина вероятно в по-голямата си част са тъпи. Живеят си живота някъде из Колорадо примерно и не им пука за това какво става по света. Знаят, че там са номер едно благодарение на вездесъщия си президент и биха го избрали отново, въпреки че някои от тях не му знаят името. Но нима и при нас няма по-малко образовани хора от мен, моите приятели, преподавателите ми и т.н. Ами има, че дори са и медийни звезди. (някой може да се е досетил, говоря за трите руси създания от един югозападен български град започващ с Б). Колко от строителите на строящите се в момента корпоративни сгради в София, които са с основно образование биха могли да отговорят на въпрос от рода на “Държава в Африка започваща със С”. Един от американците каза, че Star Wars е по истински случай. Всички знаем, че не е. Само преди години един писател фантаст е писал за роботи, които в момента са действителност. Но както и да е. За какво написах всички тези неща горе. Ами за да направя един паралел с нас “умните” българи.

Идеята бе да споделя впечатления от филма “Coach Carter“. Досега доста пъти го бях подминавал, но накрая реших да го гледам. Филм, за един гимназиален отбор и техният треньор. Как един човек успява да опази поверените му момчета от опасностите в гетото, а дори и да ги накара да посещават часовете си и да постъпят в колеж. Основният му мотив е, че не трябвав гимназиите и университетите да pодминават с лека ръка постиженията на учениците в класовете, и те да се оставят на заден план, за сметка на това, че играят в училищния отбор. След много перипетии и отстояване на позиции всички успяват. Е почти всички, отборът не печели финалния си мач както става в другите подобни филми, което го прави малко по-различен. Една добра роля на Самюел Джексън, макар че докато го гледах се чудех дали Дензъл не би се вписал по-добре. Но той си има подобна роля в “Remember the Titans“. А сега и за какво бе гореспоменатият паралел. Чудех се как така, въпреки че сме по-умни от американците изоставаме в една насока. В кое наше училище учениците могат да бъдат привлечени от това да тренират в отбора (че то има ли такива въобще). А какво има там зад океана:гимназиални, колежански, университетски първенства и стипендии. А при нас дори и отбори като ЦСКА и Левски нямат условия да подготвят деца в школите си. А колко добре би било да имаше такива неща и тук. Да се учиш на дисциплина, да разчиташ на другите (teamwork дет му викат), да се справяш с трудностите и т.н. Неща, които биха били полезни в живота ти по-нататък. Но какво да се прави, ние поне сме по-умни, нали?