Киномания

9 05 2007

Киноманското ми его бе наранено. Приятел ми прати един линк, където на една картинка трябва да се открият 50 страшни филма. Едвам добутах до 22. Някои са много лесно откриваеми, при други трябва малко мисъл - има игра на думи, а трети явно след като не съм ги гледал, няма как да ги разпозная. Има и стари филми. Но все пак, ето какво успях да намеря аз:

the ring
blade
silence of the lambs
beatle juice
saw
house of wax
se7en
the butterfly effect
candyman
A Nightmare on Elm Street
jaws
12 monkeys
alien
the birds
halloween
sixth sense
friday the 13th
War of the Worlds
the hills have eyes
twin peaks
scream
the invisible man

Ако някой иска да изгуби малко време като се позаблавява по интересен начин, то нека заповяда ето на това линкче тук
Странен начин за реклама на M&M



Coach Carter

24 01 2007

Снощи докато гледах филма и ми минахава какви ли не мисли за коментари се чудех дали на сутринта ще съм забравил някой от тях.

Напоследък из различните сайтове за споделяне на видеофайлове се завъртя едно клипче със заглавие “Защо хората мислят американците за тъпи?”. Гледах го и се смях много. Да, наистина вероятно в по-голямата си част са тъпи. Живеят си живота някъде из Колорадо примерно и не им пука за това какво става по света. Знаят, че там са номер едно благодарение на вездесъщия си президент и биха го избрали отново, въпреки че някои от тях не му знаят името. Но нима и при нас няма по-малко образовани хора от мен, моите приятели, преподавателите ми и т.н. Ами има, че дори са и медийни звезди. (някой може да се е досетил, говоря за трите руси създания от един югозападен български град започващ с Б). Колко от строителите на строящите се в момента корпоративни сгради в София, които са с основно образование биха могли да отговорят на въпрос от рода на “Държава в Африка започваща със С”. Един от американците каза, че Star Wars е по истински случай. Всички знаем, че не е. Само преди години един писател фантаст е писал за роботи, които в момента са действителност. Но както и да е. За какво написах всички тези неща горе. Ами за да направя един паралел с нас “умните” българи.

Идеята бе да споделя впечатления от филма “Coach Carter“. Досега доста пъти го бях подминавал, но накрая реших да го гледам. Филм, за един гимназиален отбор и техният треньор. Как един човек успява да опази поверените му момчета от опасностите в гетото, а дори и да ги накара да посещават часовете си и да постъпят в колеж. Основният му мотив е, че не трябвав гимназиите и университетите да pодминават с лека ръка постиженията на учениците в класовете, и те да се оставят на заден план, за сметка на това, че играят в училищния отбор. След много перипетии и отстояване на позиции всички успяват. Е почти всички, отборът не печели финалния си мач както става в другите подобни филми, което го прави малко по-различен. Една добра роля на Самюел Джексън, макар че докато го гледах се чудех дали Дензъл не би се вписал по-добре. Но той си има подобна роля в “Remember the Titans“. А сега и за какво бе гореспоменатият паралел. Чудех се как така, въпреки че сме по-умни от американците изоставаме в една насока. В кое наше училище учениците могат да бъдат привлечени от това да тренират в отбора (че то има ли такива въобще). А какво има там зад океана:гимназиални, колежански, университетски първенства и стипендии. А при нас дори и отбори като ЦСКА и Левски нямат условия да подготвят деца в школите си. А колко добре би било да имаше такива неща и тук. Да се учиш на дисциплина, да разчиташ на другите (teamwork дет му викат), да се справяш с трудностите и т.н. Неща, които биха били полезни в живота ти по-нататък. Но какво да се прави, ние поне сме по-умни, нали?



Китайски филми

20 01 2007

Всички сме се възхищавали на Брус Лий и неговите умения. Вероятно той е и човекът, който до голяма степен спомага за успеха на екшън филмите и проправя пътя към киното на хора като Джеки Чан, Стивън Сегал и ред други. Но не за тях ще пиша. Напоследък изгледах няколко китайски филма направени по един екстравагантен начин. Аз лично им сложих названието “дизайнерски”. Може би първият такъв, който е станал широкоизвестен е “Тигър и Дракон“. Това са филми с невероятни визуални ефекти, хореография, която преплита въздушна акробатика и бойни изкуства, и всичко това представено с едни невероятни цветове. Обикновено сюжетът им е подобен, майстори на кунг-фу или някой друг стил в бойните изкуства се бият за да докажат честта, смелостта и любовта си, а понякога и всичко взето заедно. Вече споменатият “Тигър и Дракон”, който излезе през 2000г. така и не съм го гледал. Но пък изгледах няколко други.

Hero - ролята на главният герой във филма се изпълнява от Джет Ли, за който също могат да се кажат доста неща. Започнал е с добре познатите хонгконгски филми (в стил бий когото хванеш), минал през Холивуд и нормалните екшъни с тупаници и готини мацки, та до “Герой”. В този филм има идея и мисъл, и освен красотата на кунг-фу може да се видят и още доста неща като например битката между двете жени в гората (рядко красива сцена). Просто си заслужава оценката в imdb отвсякъде, дори бих му дал и повече. И така като съм започнал с Джет Ли, нека продължа и с последното, което е направил засега. А именно “Fearless“. Филмът разказва историята на китайският майстор Huo Yuan Jia или история за това как прекалената амбиция и отмъщението водят до фатални последици. Определя се като най-добрият филм на Джет Ли и според мен наистина е такъв. Ролята е изиграна перфектно, а и самото представяне на историята е поднесено по невероятен начин. Филмът сам по себе си, не е от тези, които по-горе определих като “дизайнерски”, но си струва да се види. Следващият филм в класацията е “The Promise” - може би най-слабият от дотук изброените. По-скоро фантастично-митологичен, отколкото филм за бойни изкуства, но откъм дизайн влиза в категорията, затова и го споменавам. И ако “Hero” Ви е харесал, то “House of the flying daggers“, също ще го направи. Тук има от всичко, красиви китайки, любов, чест, предателство, хубави бойни сцени, оръжия и доста летене (важна част от тези филми, но мен лично ме дразни). Сцената на края, в която докато трае последната битка се сменят два сезона е направена доста красиво. И накрая, в нито един от тези филми няма happy end. Още нещо, по което се отличават от холивудските екшъни където главният герой пребива един отбор лоши, сваля най-яката мацка (която е била с някой мафиотски бос), а хубавата кола е само бонус. Е може и да има някоя драскотина или огнестрелна рана, но това никому не прави впечатление. Тук разбира се, изключваме добрия стар Брус Уилис, който просто си носи на бой и умира трудно.

Филмите споменати горе, горещо ги препоръчвам. Който ги гледа няма да съжалява!