My Place

Какво се случи вчера и днес?

Вчера около обяд излязох да се поразходя а и да си взема  някои неща, които ще ми трябват за екскурзията до Финландия. Излязох към един часа на обяд и с пътя до центъра и задръстванията и в двете посоки, обяд, плюс разглежданията по магазините главно за обувки са изминали около 5 часа, в които ме е нямало. Прибирам се с нагласата за бърз душ и бира с приятели след това, когато още отдалеч забелязах, че вратата на стаята е отворена, т.е. леко притворена. Помислих си, че съквартиранта се е прибрал минути преди мен, но когато стигнах разбрах грешката си. Отломките от дърво говореха сами по себе си. Вратата бе разбита.  Бутнах я с крак и влязох. Компютрите и другата техника са си на място. Навсякъде по пода дрехи и документи. Явно е било бърз удар с основна цел пари и бижута, или пък нещо ги е изплашило. Звъннах на съквартиранта, а след това и в полицията. За наша радост не липсва нищо ценно, освен старият му телефон, моят Сименс C45 не са го харесали. Настана майтап когато се обадихме в 7-мо. След като чакахме час и половина решихме да звъннем пак. Оказа се, че оперативната група е само една, а имало много огледи в района. Както и да в 10 вечерта успяха да стигнат и до нас. Ние си постояхме три часа пред вратата, че да не вземе да унищожим някоя улика. В това време след като доколкото можахме огледахме от входната врата и бяхме видяли, че не ни лиспва кой знае какво, бяхме решили че няма смисъл да подаваме жалба, само загуба на време. Полицаите се оказа, че са на същото мнение. Направиха оглед за 5 минути, подписахме един протокол и това беше. След 4 години в София преживях и първия си обир. Чувството да посегнат в личното ти пространство не е никак приятно, но факта, че се разминахме с толкова малко вкара нотка радост.

31.05.

Та след вчерашните преживелици се наложи да направим ъпгрейд на вратата. Оправихме разбитата част, бравата бе наред и сложихме една греда. Голямо дупчене, пилене и т.н. беше. Сигурно комшиите са поздравявали наши роднини, но накрая поне желаният ефект бе постигнат. Дано да не се налага повече да го правим едва след това. Малко след дъжд качулка се получи, а и едва два месеца преди да напуснем общежитието, но какво да се прави. Налага се.

Ако взломаджиите по някакъв начин стигнат до тези редове тук, то .. … ……. и еtc.

Включих се в проекта за превод на Fedora на Български. За мое съжаление в близките един два месеца, вероятно няма да мога да го направя активно, но… Желанието да помогна на любимата диструбуция го има. Остава само да намеря начин да я вместя в календара. Надявам се да стане по-скоро. Ако и други искат да помогнат, могат да разгледат ето тук. А на сайта на Fedora Project Bulgaria, винаги може да разберете какво ново покрай Fedora.
На 24 май очакваме Fedora 7, като има доста промени и приятни изненади.

Заглавие не успях да измисля (взаимствах го от начина на визуализиране във wordpress). Просто ще нахвърля някои неща, може и да нямат връзка. Малкото хора, които четат тук, да не им прави впечатление.

Подготвях се за изпит. Скъсаха ме…по най-странния начин за четирите ми години студентство (само за това, че не съм бил в списъци за присъствие от лекции). Изнервих се. Скарах се с майка ми по телефона. И със сестра ми на живо. Тъпо…, изкарах си го на тях, макар да нямат вина. Ходих на кино…не помогна. Пия водка, не помага…Утре съм на работа…

А какви хубави планове имах за днес. Life sucks…